10 СЪВЕТА ЗА РОДИТЕЛИТЕ НА ПЪРВОКЛАСНИЦИ

Първият „първи учебен ден“ е най-важният ден за следващите 12 години. Отношението на детето ви към ученето като цяло, към усвояването на нови знания, зависи от тези първи впечатления, от това как ще протече първата година.

В нея главна роля играе учителят, който ще преведе детето ви през лабиринта на ченгелчетата и чертичките и ще го превърне в грамотен човек.

За това е много важно комуникацията между родителите и учителите да тече гладко и приятелски, а не да се превръща във война, в която жертви стават децата.

Ето 10 важни факта, които ще помогнат за тази комуникация и ще ви направят съпричастни към най-важните години от развитието на детето си.

1. В първия учебен ден бъдете позитивни. Не се дръжте така, сякаш го пращате на мъчение. Гушнете го, пожелайте му приятен ден и го оставете в ръцете на учителя. Дори да се разплаче, не се връщайте. Учителите знаят как да се справят с тези кратки сълзи.

2. Ако имате въпроси, изчакайте по-спокоен момент. Първият учебен ден е натоварен за всички и едва ли ще получите вниманието, което заслужавате.

3. Децата отиват в училище на различно ниво. Някои могат да четат гладко, други дори не сричат. Не се притеснявайте, тези умения така или иначе ще се усвоят в течение на учебната година. Вие можете да помогнете с упражнения вкъщи.

4. Не подминавайте съобщенията от учителите, които детето ви носи или които получавате по мейла. Те са важни.

5. Ако детето ви има проблеми със свое другарче, първо се обърнете към учителя, вместо към родителите на детето. Той познава и двете деца, вероятно е присъствал и на проблемната ситуация и може да предложи решение, което да върне баланса в отношенията без излишни сътресения.

6. Ако е възможно, взимайте участие в училищния живот. Станете член на родителския комитет, помагайте на учителите при подготовката на представления, открити уроци и т.н. Това ще ви помогне да опознаете преподавателите, да разберете повече за ежедневието на детето си.

7. Не пропускайте тържествата и откритите уроци. Това е уважение към труда на собственото ви дете и безценен спомен.

8. Научете детето си да е отговорно за собствените си задължения. Нека само приготвя чантата си, нека само пише домашните. Той е ученикът, а не вие.

9. Преди родителските срещи обмислете въпросите, които да зададете на учителите. Това е времето на пряк контакт между родители и учители и не бива да бъде пропилявано с общи приказки.

10. Не превръщайте оценките в драма. В началните класове те служат по-скоро за обратна връзка с родителите, отколкото като истинска оценка.

Не травматизирайте детето си, като му се карате за всяка забележка, а търпеливо му помогнете да напредне с материала.

                 Основни проблеми на първокласника

                           СКЪПИ РОДИТЕЛИ,

   Постъпването в училище е изпитание не само за детето, а и за неговите родители. Навлизайки в нов етап от живота си, малкият човек трябва да преодолява много трудности и да развива и променя много неща у себе си. Всичко това е ново за него и той ще има нужда от вашата помощ и подкрепа. В училище се изграждат основни умения и навици, които ще бъдат полезни при бъдещото реализиране на човека, затова е особено важно да бъдат изградени правилно.
   Как да помогнем така, че нашата помощ наистина да е градивна?

1. Самостоятелност - Да се справя доколкото е възможно само със задачите. Да не вършим неговите задължения.

2. Постоянство - Да оказваме контрол. Да не му позволяваме да се отказва лесно при първата трудност.

3. Отговорност - Да не отнемаме отговорността му да внимава в час за поставените задачи за домашно като го учим да разчита на възрастните и съучениците си.

4. Увереност - Да го обгръщаме с топлина и внимание и да му показваме, че в трудни моменти може да разчита на нас.

   УСПЕХ ! ЗАЕДНО ЩЕ СЕ СПРАВИМ! 

   Адаптацията към училището е процес на приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Да стане ученик за малкия човек означава да докаже своята самостоятелност и да придобие увереност в собствените си сили.
   Една от причините, поради която детето не показва своите реални способности, е ниската самооценка, т.е. недостатъчното чувство за лична ценност (себеуважение, себевъзприемане).
Особено важно за приспособяването на малкия човек към новите условия е умението да общува със своите връстници, да усвои способността да се представя пред останалите като изтъква добрите си страни.

           Важни моменти от адаптацията на първокласниците:

- Да получат одобрение и доказателство за собствената си значимост, като оценяват и останалите по техните достойнства.
- Да контактуват с другите. Да търсят тяхната компания. Да се включват в игрите като зачитат участието на останалите.
- Да подбират приятели.
- Да развиват умението си да се концентрират върху задачата, като се подтикват да участват активно в игрите за внимание.

   Как да помогнем на детето да преодолее стреса от промяната, да се адаптира по-безболезнено и по-пълноценно в училищния живот, да разгърне максимално своя потенциал?

    Най-ефективният начин за въздействие в тази възраст е играта. Чрез нея детето не само получава знания за света, който го заобикаля, но и усвоява умения, необходими му за справяне в различни ситуации. Ако се осъзнае достатъчно силата на играта, нейната способност да възпитава, да подпомага и възрастния и детето в разрешаването на проблеми, то биха се постигнали много добри резултати както в обучението, така и във възпитанието на малкия човек. Възрастните биха могли да подбират подходящи игри, развиващи вниманието, паметта, наблюдателността, увереността, общителността.
   Помогнете на детето си играейки да се забавлява, учи и възпитава. Ако ви е трудно да се справите сами, поговорете с неговите преподаватели, потърсете специализираната помощ на училищния психолог. 

   Не се страхувайте! 

   С любов, търпение и всеотдайност ще се справите с трудните моменти и ще ги преодолеете!

  Страх от училище:

По-добре понякога да се изисква по-малко, отколкото повече...... За да се учи с настроение...

   Има ли наистина “страх от училището” ???

   Много са източниците на страх при децата и за съжаление училището е един от често разпространените. Училището е летвата, която децата трябва да прескочат, ако искат да намерят път, който да ги изведе от семейството в обществото. Училището не може и не би трябвало да бъде смятано и порицавано като лош, непознат и застрашаващ свят. От друга страна то поставя пред децата различни изисквания за постижения. Първоначално детето не изживява постижението като ярем, но свръхизискването в училище е централен фактор за психични кризи при деца и младежи. 

   КАК ВЪЗНИКВА? Различни са причините за проявата му:

 ·  Може да произлиза от затрудненията на майката и детето да се разделят един от друг.

 ·  Може да бъде предизвикан от това, че детето става жертва на злонамерено групово действие.

 ·  Може да бъде предизвикано от това, че между детето и един определен учител възниква отрицателен поток от чувства. Тук от съществена роля са особеностите в характера на учителя.

 ·  Може да възникне въз основа на особености в характера на детето. Има деца, които не могат да се справят със социалните изисквания в училище (“АЗ - слабост”).

 ·  Може да възникне въз основа на невротични особености на детето. Има деца, които с помощта на училищни постижения се борят отчаяно срещу чувството, че не са обичани и признати. Този проблем всъщност се отнася за семейството.

 ·  Може да се основава на едно общо свръхизискване. В този случай от детето се изискват постижения, които то може да осъществи само с голямо напрежение и много лишения или изобщо не може да ги осъществи.

 ·  Може да се основава на частично свръхизискване. В този случай детето отчасти може да се похвали с добри постижения, отчасти се проваля с гръм и трясък. В такъв случай се касае за частични разстройства на училищните умения.

 ·  Може да бъде връхна точка на една криза на развитието.

                 КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ РОДИТЕЛИТЕ?

 ·  Да признаят училището като реалност извън семейството и въпреки това и те да поемат съотговорност за училището.

 ·  При училищна фобия родителите не трябва да спорят за това, кой е виновен и как да постъпят. Трябва тясно да си сътрудничат с училището, за да може детето да има доверие в училището.

 ·  При училищна фобия да не се търсят медицински бележки и да не се поставя детето в ролята на болен. Да не се употребява психотерапевтичното лечение (ако е предписано от специалист) като алиби за отсъствие от училище.

 ·  При деца, които отбягват контакти, да се потърси опора: някой учител или (по-добре) някой съученик, като закрилник и застъпник. Самите родители като застъпници трябва да стоят в сянка.

 ·  Родителите да си изяснят ограничените възможности, с които разполагат за закрила на детето си в пространството на училището. Без самостоятелни родителски акции.

 ·  При провал в училище да не бъдат заслепени: не родителите, а самото дете и неговите учители по принцип знаят най-добре какви постижения могат да се очакват сега и какви не.

·  Повечето деца, които уж не “искат” да учат, знаят, че само с големи усилия биха могли да “могат”, а това всъщност означава, че “не могат”. Те искат да избегнат предварително очаквания неуспех.

·  Основно правило: да се направи всичко, за да не се помрачи радостта от постижението. По-добре понякога да се изисква по-малко, отколкото повече. Да се намали натиска. Да се учи с настроение.

Ученето е сложен процес. Човек учи от раждането си до самия край. Ученето е многостранен процес. Освен двете основни страни, учител и ученик, върху него оказват влияние семейната среда и отношения, обществената среда и приятелските кръгове,  медии, бит, култура, религия, мода …т.н.

Важна роля има семейството, в частност – родителя. За съжаление обаче училище за родители няма, а професията родител е денонощна / „28ч” на денонощие/ и е най-отговорната и трудна работа. Трудно е когато детето е бебе и плача е необясним. Трудно е когато му растат зъби, трудно е когато прохожда, трудно е когато се учи да се храни самостоятелно, трудно е когато трябва да свикне с детската градина, но най-трудно е когато започва същинското учене – І-ХІІ клас.

Родителят на първокласника е по-стресиран от самият първокласник. Често пъти в желанието си да изглеждаме перфектните родители се държим по-глупаво и неадекватно от самите деца. Струва ни се, че нашето генийче е оглупяло, а ние не сме в състояние да направим нищо. Чуждите деца, пишат по-добре, не забравят домашните си, не плачат и не капризничат, а нашето…

Родителите изпадат в ужас и не знаят как да се справят с тези проблеми. А те не са болка за умиране, защото за всяка болежка си има билка и тя е добре позната, просто не сме се сетили за нея.

Ето ги проблемите:

- ученикът не помни поставеното домашно;

- не желае да започне самоподготовка;

- написва бързо и небрежно домашните си;

- плаче и нежелае да се подготвя под предтекст, че му е трудно;

- прекъсва самоподготовката с оправдание за умора;

 А сега за билките и отварите или как родителят да се справи с тези трудности.

При първите два проблема, успокоение за вас е, че не сте единствените. Повечето родители на първокласници си блъскат главите върху въпроса: „Какво ви е домашното?” или кръстосват шпаги с Иван, защото той не желае да учи, а времето…

Е, забъркайте следната отвара:

Разпитайте внимателно детето си как е протекъл денят в училище. Не започвайте с въпроса какво имате за домашно, а почнете от интересните за него неща. Какво се случи интересно? За какво говорихте в час? Разберете какво му е направило най-силно впечатление? Подтикнете го да преживее отново урока и тогава се поинтересувайте за поставената домашна задача. Можете дори да поиграете с него на учител и ученик, като детето е в ролята на учител. Така няма начин да не разберете, какво точно се е случило и съвсем естествено ще преминете към темата за домашните задачи.

Вторият проблем е свързан с качеството на изпълнение на домашните упражнения.

Това е важен проблем, тъй като е свързан с изграждане на сериозно и отговорно отношение към учебния процес. От подготовката на домашните зависи степента на усвоеното знание. Те не са само затвърдяване на наученото, а и предпоставка за надграждане и ориентир към новото. Ето защо родителят трябва да създаде условия за нормално протичане на процеса на самоподготовка. Условията са не само битови /естествено и те са важни/, но и психологични. Оптималното време за самоподготовка според психолозите е от 15 до 17 часа. До това време родителят трябва да е подготвил психически и да е успял умело да мотивира детето да седне и да започне изпълнението на своите задачи.

Самият процес на самоподготовка е много сложен. Родителят взима участие в него само с напътствия, насърчения и оценка. Той не е активната фигура. Детето трябва само да се справи с упражненията, като задължително получи оценка за своя труд. Всички домашни се проверяват, коментират и оценяват. Изтъкват се хубавите и лошите страни, като приоритета се дава на положителните неща. Виждайки задоволство в очите на родителя си детето изпитва гордост и увереност в собствените си сили, придобива самочувствие и желание за повече работа.

НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЗАПЛАХИ, ОБИДИ, СИЛА, ПАЗАРЛЪЦИ, НАКАЗАНИЯ.

БЪДЕТЕ СТРОГИ И СПРАВЕДЛИВИ КЪМ ТРУДА НА ДЕТЕТО СИ.

АРГУМЕНТИРАЙТЕ ДОБРЕ РЕШЕНИЯТА СИ. НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ. БЪДЕТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ.

Децата често ни изпитват и ако открият пробойна в стената, ще се промушват винаги през нея.

И така, за да помогне този илач, родителят трябва да запомни ПЕТ думи:мотивирай, напътствай, насърчавай, оценявай, стимулирай.

Интересни са последните два проблема, когато детето използва плача, умората и сложността на задачата за да се измъкне.

Ами оставете го да си поплаче. А когато вече му е омръзнало го попитайте дали сълзите са му помогнали да напише домашното. Отговора е естествено не и тогава е ред съвсем спокойно да му обясните, че само трудът е този който ще му помогне. Тук много поучителна е приказката за тримата братя и неволята.

Умората. Предложете му вода, мляко, тоалетна. Дайте му междучасие, но засечете време – 10 -15мин. Направете го така, че и детето да може да следи времето – покажете на часовника. Така ще постигнете двоен ефект – вашето дете неусетно ще научи отмерването на времето по часовник и същевременно ще придобие навици за точност. Вие също трябва да бъдете точни – не удължавайте междучасието!!!!

Трудните задачи - "Не мога". Понякога това е мотив за измъкване, но понякога е истина. Трябва внимателно да се уверите за кой от двата случая става въпрос. Измъкването е резултат от пробойни във вашето родителско поведение. Ако често сте вършили неща вместо дете си, то сега отново ще опита да ви използва. Не отстъпвайте, дори ако трябва на следващия ден да отиде без домашно. Нека понесе последствията и отговорността за своите действия.

БЪДЕТЕ БЕЗКОМПРОМИСНИ, НО НЕ ГРУБИ !!! ДАЙТЕ МУ ДА РАЗБЕРЕ ВАЖНИЯТ ЖИТЕЙСКИ УРОК, ЧЕ АКО ОСТАВИШ ДНЕШНАТА РАБОТА ЗА УТРЕ, НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЩЕ ИМАШ ДВОЙНО ПОВЕЧЕ РАБОТА.

Трудността често е реален проблем. Особено в първи клас. Децата не умеят да работят с учебник и тетрадка образец. Нямат добра фина моторика, пространствената ориентация е твърде примитивна, мисленето е нагледно - образно, вниманието е непостоянно...и т. н. Най-честите трудности са свързани с писането и ориентирането върху листа. Раздвижете ръката с упражнения /физически и графични – картинки, рисунки, отделни части/ Упражнете се малко върху упражнителна тетрадка или блоков лист, нека детето да добие увереност. Насърчавайте го дори при най-дребното подобрение. Стойте до него, обяснявайте, отбелязвайте, насърчавайте, но не вършете нещата вместо него, дори и да не сте доволни от резултатът. Не прекалявайте с упражненията. Разнообразявайте дейността, но не отклонявайте вниманието от проблема. Върнете се на него и следващия ден и продължете докато не сте убедени, че е преодолян.

Системността в действията на родителя е изключително важна за правилното израстване на ученика.

Моите илачи свършиха, вероятно те няма да помогнат на всички, но универсално лекарство няма. Всеки от вас сам ще забърка отварата, която му трябва, но за да улучите точната доза, трябва само едно да слушате и чувате децата си. Не случайно в нашият прекрасен диалект, думичката "отглеждам" се заменя с "отчувам". Докато не се научим да чуваме децата си, няма да ги разберем.

Успех в трудната професия – РОДИТЕЛ!!!

Може би събуждането сутрин е доста трудно за много от вас. Когато новата учебна година е на прага, е важно да промените малко досегашните ви навици вие и децата ви. Тези съвети ще ви помогнат за имате по-леки сутрини и децата ви да започват училище с по-малко стрес.

Събуждайте се рано: Създайте си навик да ставате 15 мин по-рано от часа, в който се събуждате обикновено. Трябва да настроите вашият билологичен часовник по-нов начин. Така ще имате допълнително време да се приготвите – вие за работа, а децата за училище.

Имайте предвид точа, че времето за събуждане е пряко свързано с времето за лягане, особено при по-малките деца. Започнете учебната година с по-ранно лягане.

Подготвяйте се от вечерта: За да имате гладка сутрин, подгответе всичко от предната вечер: обяда за училище, гладене на дрехи, планиране на закуската, събиране на домашното и др. Създайте рутинни навици на децата си.

Научете се да ръководите: Когато децата са малки, родителите правят всичко за тях, и понякога този навик си остава и когато пораснат. Новата учебна година е идеалното време да прецените уменията на своите деца и да добавите по някое и друго задължение, което те сами трябва да свършат.

Въпреки това, училищните сутрини не са непременно добро учебно време. Така, че  ако искате децата да се грижат сами за своите задължения, да си вземат закуската, да си вържат обувките и да се обличат сами, то трябва да ги обучавате в тези неща през почивните дни, а не когато бързат за училище.

Закуската: Посъветвайте се с децата, какво желаят за закуска предварително (предната вечер). Разбира се, много деца не могат да планират за толкова напред, но пък мисленето и дискусиите са полезни. Те ще са по-активнни вечер, отколкото ако ги питате рано сутрин, когато са още сънени.

Изгответе списък: Напишете контролен списък за  дейностите сутрин, които децата трябва да направят или просто го повтаряйте докато го запомнят. Например:

- Закуска

- Обличане

- Косата, зъбите

- Обувки

- Раницата и т.н

И когато някое дете твърди, че всичко е направило, то вие го попитайте ”Сигурен ли си, че не забравяш нещо?”. Децата могат да бъдат разсеяни понякога.

Мотивирайте, а не заплашвайте: Децата се нуждаят повече от мотивация, отколкото от заплаха. Определете някаква малка награда, за дедето, което се приготви най-бързо за училище. Може да е гледане на телевизия, стоене пред компютъра или друго, което то желае.  

Поддържайте вече установеният ритъм: Ако вече сте си установили определени навици, то поддържайте този ритъм. Когато дейностите сутрин се превърнат в нещо рутинно, то няма объркване и хаос. Спестява се време и сте по ефективни.